Б А Е Т

В резултат на хармонизацията от средата на миналата година в България е забранено авансовото плащане при търговията чрез интернет, а наскоро се разбра и за първите глоби и затворени онлайн магазини. При продажбата от разстояние големия риск поема потребителят, защото “по цял свят има непочтени търговци, които могат да ти доставят стока с дефект или въобще да не ти я доставят”.

“Защо търговците на онлайн магазини искат авансово плащане? Защото е в техен интерес да бъркат в джоба на купувачите. Те дори искат да избегнат разходите за собствена търговска площ и склад. Затова създават магазин без стока, правят сайт, отправят търговски послания и купуват стока с парите на клиента, т.е. купувачите кредитират търговците.”

И въпросът, и неговият отговор са на Емил Алексиев - директор на дирекцията за защита на потребителите към министерството на икономиката и “главен преговарящ” с Брюксел за хармонизацията на българския Закон за защита на потребителите с европейската директива 97/7/ЕС. В резултат на хармонизацията от средата на миналата година в България е забранено авансовото плащане при търговията чрез интернет, а наскоро се разбра и за първите глоби и затворени онлайн магазини.

От бранша поискаха промяна в закона, който дава право на купувачите да си помислят седем работни дни след доставката на стоката, преди да я платят или да я върнат на търговеца. Това обрича електронната търговия в страната, твърдят търговците. Но Алексиев е категоричен - при продажбата от разстояние големия риск поема потребителят, защото “по цял свят има непочтени търговци, които могат да ти доставят стока с дефект или въобще да не ти я доставят”. Затова корекция на закона не е необходима, а и отпадането на спорния чл. 53 бранело частния интерес на едно сдружение, който е далеч по-малък от обществения интерес на потребителите.

Европейски правила и практики

Европейската директива 97/7, популярна като директива за продажбите от разстояние, е създадена да защитава правата на потребителите, които купуват стоки и услуги, поръчвайки по поща, телефон, факс и интернет. Тя покрива повечето стоки и услуги с изключение на области с вече съществуващо специфично законодателство като финансовата, както и хотелските резервации. Прилагането на директивата в законодателствата на страните в ЕС започна през 2000 г. Тя съдържа няколко важни изисквания към доставчиците - още преди да сключат договор с клиента, да предоставят достатъчно информация за себе си, за стоките и услугите си, за цената и за правото на клиента да се откаже от сделката и да върне продуктите.

Спорният момент в българското законодателство обаче липсва - в директивата не съществува текст, който изрично да забранява на търговците да изискват авансово плащане. Защитата на потребителите по-скоро е насочена към правото им да върнат доставката и да получат парите си.

Минималният 7-дневен период за размисъл в директивата е възможност за потребителите да откажат покупката, без да изтъкват причини за това.

Проучване на европейската неправителствена организация Consumers International (CI) показва как всяка страна е транспонирала по различен начин европейската директива в собственото си законодателство.

В Ирландия законът допуска предварителното плащане и въвежда 30-дневен срок за търговеца да върне парите на клиента, ако той се е отказал от стоката в рамките на 7-те работни дни. В този случай клиентът поема разноските по връщането на поръчания продукт. Има страни, в които срокът за размисъл на клиента (cooling-off period - период на охлаждане на желанието да купят) е двойно по-дълъг - например в Швеция. От това правило се изключват стоки, които са направени по поръчка на клиента, аудио- и видеозаписи и софтуер, които могат да бъдат отворени и повредени, и други.

По принцип експертите на неправителствената организация съветват клиентите, ако имат възможност, да платят след доставката. Ако предплатите стоката, губите най-голямото си предимство като потребител - да откажете сделката, ако търговецът бави доставката или тя се окаже дефектна, казват те.

Плащане преди доставката - с банков превод например, е практика в Холандия и Испания. Противоположната схема - парите се изпращат след получаване на пратката - се прилага в Германия и Дания.

Според изследване на организацията от 2001 г. 65% от търговията от разстояние в страните от Европейския съюз се извършва с авансово плащане.

Онлайн престъпления и наказания

“С развитието на интернет пространството като възможност за предлагане и придобиване на стоки и услуги се наблюдава тенденция на увеличаване на участниците в онлайн търговията. Тук броят на предлагащите стоки фактически е неограничен и поради тази причина най-големи са трудностите при контрола на търговските практики, предлагащи сключване на договор от разстояние чрез предложения по интернет.” Това е официалният коментар по казуса в България на Комисията за защита на потребителите. В подкрепа на избраната регулация за България оттам обясняват, че при проверките в голяма част от сайтовете на магазините контролните органи се натъкват на липса на данни за търговеца, което според тях възпрепятства упражняването на правата на потребителите и налагането на административно-наказателна отговорност на търговеца при нарушения.

Досега комисията е съставила двайсет акта за нарушения на български онлайн магазини. Седем от наложените глоби са за предлагане на хранителни добавки, а останалите тринайсет - за непредоставяне на информация и за изискване за авансово плащане, обясниха от КЗП. Предвидените от закона глоби са между 1000 и 10 хил. лева, от комисията засега използват минималния размер на санкцията.

“Рамо” за българските си колеги даде и източник от европейската Главна дирекция “Здраве и защита на потребителите”. Пред “Дневник” той обясни, че директивата за търговията от разстояние определя минимални изисквания за срока на авансовото плащане, но позволява на страните членки да приложат и по-строга мярка, ако решат. Това е направила и България, като според него избраната регулация не е в ущърб на онлайн търговците, а ги улеснява, защото дава още една причина потребителите да се доверяват на услугите им. Освен това по думите му те така или иначе си получават парите, ако клиентът реши да придобие тяхната стока.

“Групи” за борба с чл. 53

Проблемът, който поставят търговците обаче, е дали рестриктивният закон в България е подходящ за прохождащата онлайн търговия в страната. Първите сигнали са обратните - търговци не само с виртуални, но и с “реални” магазини спират бизнеса си в интернет. А според проучване на “Витоша рисърч” от миналата година малко над 25% от българите над 15-годишна възраст ползват интернет, но едва 6 на сто от тях пазаруват чрез глобалната мрежа.

През януари Сдружението за електронни комуникации (СЕК), което обединява алтернативните телекоми, поиска с писмо от министерството на икономиката да се коригира забраната на авансовото плащане. Позицията на СЕК споделят и други браншови организации. “Изискването да няма авансово плащане е безумно и обрича прохождащата толкова години в България електронна търговия”, смята Жюстин Томс, съавтор на книга за историята на българския интернет и член на УС на Българската уебасоциация, която също е поставила проблема в дневния си ред. Според нея пишещите закони за търговията в интернет не се допитват до асоциациите. “Хората смятат, че в интернет всичко е негативно - има хакери, спамъри, мошеници източват кредитни карти. Но оплакванията от онлайн магазините са малко, а за десет години през системата за електронни разплащания еPay.bg не е изчезнал нито лев”, твърди Томс.

В резултат на онлайн форумите по темата се появи и нова формация - група за борба с член 53 от закона, която обяви свой адрес в Yahoo http://tech.groups.yahoo.com/group/c53/. От електронния портал eBG.bg подсказаха любопитен казус - как би изглеждало приложението на законовото изискване при е-услугите на българската администрация? Според стратегията за електронното правителство всеки българин трябва да получи възможност за онлайн издаване на лични документи. Дали и държавната администрация ще приеме гражданите да заплащат услугата седем дни след получаването на личната карта, задават въпрос форумците.