Б А Е Т

С влизането ни в ЕС изискванията и очакванията към българският бизнес нарастват. В специализирано издание “България в Евросъюза” 2005 г. Меглена Кунева прави увод с думите “Знанието ни дава възможност за собствена преценка, то в последна сметка е свобода.”

Как би се развила е-търговия у нас, ако се залага на българската максима “Око да види, ръка да пипне”?

С въвеждането на един абсурден член развитието на е-търговията у нас ще забави значително темповете си, а може и да не стартира въобще.

От къде идва проблема:

В края на 2005 г. във връзка с покриване на съответните директиви на ЕС бе приет нов Закон за защита на потребителите. Този закон влезе в сила на 10.06.2006 г., като предизвика недоумение, възмущение и най-вече объркване в дейността на търговци, насочили се към продажби на продукти през интернет.

Електронните търговци се определят от Законодателя като търговци, сключващи договори от разстояние. Европейското законодателство за защита на потребителите предвижда право на отказ на потребителите при сключване на този вид договори. Срокът, през който потребителят може да се откаже от сключеният договор, е различен за страните от ЕС и варира от 7 до 14 дни. Изискването на Директива 97/7 на Европейския парламент е за 7 дена.

Ние като търговци не оспорваме създаването на механизъм, който да обезпечи защитата на икономическите интереси на потребителите.

Кое прави електронната търговия невъзможна?

Ябълката на раздора в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е в Глава четвърта - Търговски практики и способи за продажба, Раздел II - Договор за продажба от разстояние, чл.53, който гласи:

“Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55.”

По член 55 срокът е определен в размер на 7 работни дни. Учудващо е тълкуванието от страна на властта и прилагането на този сам по себе си спорен и абсурден член. Всички плащания, приемани от търговеца преди изтичането на тези 7 дена, са незаконни. Независимо дали потребителя е платил с кредитна или дебитна карта, по банков път или с наложен платеж (по време на доставка), то това е неправомерна търговска практика. Интересен е случаят, когато е налице наложен платеж. На схемата по-долу ще се опитвам да представя противоречието на този член сам по себе си и защо наложеният платеж не е авансово плащане.

Дефиницията на авансово плащане е всяко плащане, което се осъществява преди настъпване на данъчното събитие. В търговската практика на електронните магазини данъчно събитие настъпва по време на доставяне на стоката на клиента. Тогава търговецът предоставя касова бележка и необходимите документи на клиента. От това следва, че всяко плащане преди доставка е авансово, а останалите, каквото е наложеният платеж, не са. Но има нещо по-смущаващо в този нелогичен член. Търговецът няма право да взима авансови плащания преди изтичане на 7 дена от доставката, но нали след доставката тези плащания престават да бъдат авансови - не може да се забрани нещо в настоящето или бъдещето, което може да стане само в миналото. Времената в текста на чл.53 се заплитат. Може би ако в чл.53 липсваше думата “авансово”, то тогава нямаше да го наричаме абсурден.

Нито МИЕ, нито КЗП са обявили как да се прилага чл.53.

Аз лично се съмнявам някой в България да успее да формулира правила за прилагане на този член от ЗЗП, като същевременно не бъдат нарушени други закони (Закона за счетоводството, Закона за задълженията и договорите и др.). Искам да подчертая, че не съм юрист, но съм уверена, че разсъжденията ми са издържани с нужната логика и обща правна култура.

След като имаше издадени актове на фирми за това, че осъществяват и предлагат продажби и чрез наложен платеж, т.е заплащането става при доставката на продукта, а някои магазини просто спряха дейност до “изясняване на ситуацията”, ние си задаваме въпроса как може да “проходи” е-търговията у нас при неразбирането и неадекватното поведение на властимащите. Мотивите на МЕИ при пояснение на спорният текст се основат само и изцяло на разбирането и приемането на идеята, че търговците в Интернет са некоректни по презумпция, тъй като съществува реална опасност (според тях) те да не могат да бъдат идентифицирани и установени в последствие. Как обаче една надлежно регистрирана фирма, издаваща фактур и касови белешжки, ще е в състояние да се скрие? И не прилича ли това на Сталинския подход - “има електронна търговия - има проблем, няма електронна търговия - няма проблем”. Време е да се видят и да се решат истинските проблеми - незаконни /нерегистрирани/ търговци, нелегална търговия през интернет и др., а не да се стопира инициативата и навлизането на един съвременен начин на обслужване и търговия, начин, наложен и приет от цял свят. Не трябва държавата като цяла да бяга от проблема, а да положи усилия и да си изпълни задълженията и отговорностите, за да се намери адекватно решение на проблема.

Незнанието и неопитността на “седящи на удобни столчета” държавни служители не оправдава тази агресивна и неуместна кампания, подета срещу е-търговците. Не оправдава насаждането на идеята за опасностите, които сме “подготвили” като търговци в Интернет.

Започвайки този бизнес в България, за нашия екип бе ясно, че ще трябва да изминем труден път до клиента поради многото страхове, незнание и неизвестни. Приятно изненадани и очаровани сме след близо две години дейност, че обикновеният човек, попаднал в Интернет, ни се довери, без да има пряк контакт с търговеца и продукта. Но не това мога да кажа за тези, които изприказваха силни думи - как ще влезем в ЕС. Мога смело да заявя, че не е необходимо властимащите да обясняват на потребителя кой е добър и кой лош, не мисля, че българският потребител е стадо и трябва някой да влиза в ролята на пастир. От практиката знам - “лошите новини идват първи”, особено в Интернет, т.е некоректните търговци поради различни причини сами ще изпаднат от пазара.

Между търговците и потребителите в Интернет няма физическо взаимодействие, а според председателя на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров това винаги крие риск и е необходимо да се осигури по-висока степен на потребителска защита. Това налагало вмъкването на чл.53 от ЗЗП.

Но, дословно преписан, “грешка в превода” или поредното недоразумение, реално той възпрепятства изпълнението на поръчки, което пък ни прави некоректни към клиентите. Тук не става дума за срок за връщане на стоката или рекламация при неудовлетвореност от страна на потребителя, а забрана търговецът да получава заплащане по доставката в рамките на 7(седем) работни дни.

Какво се получи на практика?

От една страна нашите клиенти, след като сме ги запознали с това изискване, не желаят да се ангажират отново след 7 дни със среща, а ако сумата се превежда по банков път, това би било един допълнителен разход. Дали това не ощетява отново потребителя с време и допълнителни разходи? Странно е, че чл.53 уж защитава интереса на клиентите ни, а всъщност те се чувстват ощетени и без право на избор.

От друга страна за търговеца или куриера събирането на сумите е физически и финансово неизгодно, защото за една доставка ще е необходимо да се посети клиентът най-малко два пъти, ако от своя страна той е коректен и се намира на посочения адрес.

Необходимо е малко повече доверие и това е двустранен процес. Учудващо е за мен и моите колеги, че недоверието идва от Законодателя. При подобно развитие на процесите, очакванията на търговците и всички хора, през първите години на членството на България в ЕС те ще се сблъскат с ограничения, които ще породят разочарование и безсилие за развиване на е-търговията в България. Описаният току-що сценарий е, разбира се, само една част от възможностите. Другите са свързани с огромния потенциал за реално развитие на е-търговията у нас. Ние имаме възможност чрез коректна информация и коректно отношение към клиента да повишим доверието на хората и с подкрепата на Законодателя да бъдем наистина европейски граждани. Хората трябва да разберат предимствата на е-търговията и имат право да бъдат информирани по-професионално за към какво трябва да бъдат внимателни или взискателни. Ние бихме се ангажирали с това. Непрофесионално е да се твърди /от КЗП/, че е-магазините по презумпция застрашават потребителите.

Смехотворно е г-жа Меглена Кунева да твърди, че се очаква бум на е-търговия на фона на издадените актове (около 30 от Юли 2006 г. по чл.53) на функциониращи е-магазини и на фона на не малък брой затворили /нефункциониращи/ вече магазини поради тоталното неразбиране и неадекватно поведение на Законодателя.

Благоприятните сценарии ще се развият обаче, само ако българските управляващи разработят разумна рамка за развитие на е-търговия в България.

Особено важно е, че с доста ентусиазъм и възможности за добре организирана дейност, малки и големи е-магазини са готови да отстояват правата си.

Предстои създаване на асоциация, чиято основна цел е запознаване на обществото с възможностите на пазаруване в Интернет, както и предпазване на клиентите от некоректни търговци и решаване на възникнали проблеми.

Ако успеем да постигнем едно добро публично-частно партньорство и на “масата седнат” МЕИ, КЗП и бизнеса, това би било един ефективен и съвременен вариант на сътрудничество.

Има шансове за това. Ние бихме искали да имаме повече възможности да разгърнем своя потенциал и да осъществим идеите си, тъй като “Знанието ни дава възможност за собствена преценка, то, в последна сметка, е свобода.”

София, 13.02.2007г.

С. Узунова, Управител BGPrinter